Знаете ли, че човешкият организъм има цял репертоар от реакции на стреса

Защо реакцията „бий се или бягай“ изглежда като тежък еволюционен багаж

Инстинктът за оцеляване „бий се или бягай“ е налице при всички животински видове. Много животни и хора са оцелявали благодарение на него и именно поради тази причина природата го е съхранила. Ние трябва да сме щастливи, че е вграден в нашето ДНК.

И все пак юмручната схватка и бягството съвсем не са добри стратегии за справяне в ситуациите, с които съвременният човек се сблъсква всеки ден. Как реакцията „бий се или бягай“ ще ви помогне да се справите с неволите на делничния трафик или с угрозата да бъдете уволнени? Какво би се случило, ако при всеки проблем с децата или партньора си бягате? Ще постигнете ли нещо, ако използвате юмруци, когато сте притиснати от просрочие по кредита, или ако изчезвате при всеки конфликт в офиса.

От тази гледна точка стрес реакцията е един инстинкт, който трябва да потискате – освен в случаите на чисто физическа заплаха, като например бягство от горяща сграда или спасяване на давещо се дете. При всички останали предизвикателства, пред които сте изправени, стрес реакцията е просто загуба на енергия, която пречи на успешното справяне с проблема.

Това е теорията за несъответствието на стрес реакцията – физиологичната реакция на стрес е един механизъм за оцеляване, който е работил за нашите предци, но не и за нас, защото в съвременния свят той няма почти никаква адаптивна функция и дори ни уврежда.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА "СТРЕСЪТ - ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ" ОТ КЕЛИ МАКГОНИГЪЛ

Тази теория се основава на идеята, че има само един вид стресов отговор. Както обяснява неврологът от Станфорд Робърт Саполски в документалния филм „Стресът: Портрет на един убиец“ (ама че заглавие!): „Стрес реакцията се задейства, когато ви преследва лъв; но се задейства и когато си мислите за данъци“. Ако приемем, че реакцията на организма към стреса винаги е „борба или бягство“, то тогава тя започва да прилича на тежък еволюционен багаж.

И така, какво не е наред в тази гледна точка? Нека да изясним: реакция на стрес, която поддържа само две стратегии за оцеляване – да раздаваш юмруци или да бягаш като ужилен – наистина не съответства на съвременния живот. Но пълната картина на човешкия отговор на стреса се оказва много по-сложна. Бягството и битката не са единствените стратегии, които тялото ви поддържа.

Както и самият човек, този отговор на организма е еволюирал, за да се приспособи по-добре към света, в който живеем сега. Той може да активира множество биологични системи, всяка от които подкрепя различна стратегия за справяне. Така че стрес реакцията ще ви помогне не само да се измъкнете от горяща сграда, но и да се справите с житейските си проблеми, да получите социална подкрепа и да се учите от опита си.

…

Въпреки убеждението на болшинството хора, не съществува една-единствена физиологична реакция, която да се задейства от всички стресови ситуации. Специфичните сърдечносъдови промени, съотношението на отделяните хормони и други аспекти на реакцията на стрес могат да варират в широки граници. Което от своя страна може да доведе до много различни психологически и социални реакции, включително и по-изразено алтруистично поведение.

Съществуват няколко типични реакции на стрес, всяка от които има различен биологичен профил, мотивиращ различни стратегии за взаимодействие със стреса. Например реакцията на предизвикателство повишава самочувствието, мотивира за действие и помага да се използва придобитият опит; реакцията „грижа и подкрепа“ пък стимулира смелостта, поражда желание да се погрижиш за другите и укрепва социалните взаимоотношения.

Заедно с познатата реакция „бий се или бягай“ те съставляват вашия репертоар от реакции на стрес.

За да разберем как стресът може да предизвика тези толкова различни състояния, ще се запознаем по-отблизо с биологията на стреса.

1. СТРЕСЪТ ДАВА ЕНЕРГИЯ, КОЯТО ВИ ПОМАГА ДА ПОСРЕЩНЕТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Стресът активира симпатиковата нервна система. За да ви направи по-бдителни и готови за действие, тази система кара цялото ви тяло да мобилизира своите енергийни ресурси. Черният дроб изхвърля в кръвта мазнини и захар, служещи за гориво. Дишането става по-дълбоко, за да може до сърцето да достигне повече кислород. Сърдечният ритъм се ускорява, за да се доставят по-бързо кислород, мазнини и захар до мускулите и мозъка. А хормоните на стреса, като адреналин и кортизол, помагат на мускулите и мозъка да оползотворят по-ефективно тази енергия. Така организмът ви се подготвя да посрещне и преодолее озовалите се пред вас предизвикателства.

Именно тази част от стрес реакцията може да доведе до необикновени физически способности. В новините има безброй съобщения за т.нар. неудържима сила, която човек придобива в стресови ситуации. Такава е например историята на две тийнейджърки от щата Орегон, които вдигнали еднотонен трактор, под който бил затиснат баща им. „Не знам как го повдигнахме, тракторът беше толкова тежък! – казва едно от момичетата пред журналисти. – Просто го направихме.“

Много хора преживяват нещо подобно, когато са под силен стрес – самите те не могат да си обяснят как са се сдобили с необикновена сила и смелост. Но когато залогът е голям, тялото мобилизира цялата си енергия и воля, за да се направи необходимото.

Енергията, която получавате от стреса, не само помага на тялото ви да действа, но и стимулира мозъка ви. Адреналинът събужда сетивата. Зениците се разширяват, за да пропускат повече светлина, а слухът се изостря. Мозъкът започва да обработва по-бързо възприеманата информация, като в същото време умът спира да се лута и да превърта ненужни мисли и елиминира маловажните задачи. На практика стресът ви поставя в едно състояние на концентрирано внимание, което ви дава достъп до повече информация за заобикалящата ви среда.

Химическият коктейл от ендорфини, адреналин, тестостерон и допамин ви кара да усещате по-силна мотивация, зарежда ви с увереност в собствените сили. Именно това е една от причините някои хора да се наслаждават на стреса – защото той им носи известен прилив на енергия и приятна възбуда. Някои учени наричат тази страна на стреса „трепет и възторг“. Подобно състояние се наблюдава например при парашутистите и при влюбените. Вълнението, което човек изпитва, докато наблюдава оспорвано състезание с непредвидим резултат или когато бърза да завърши в срок важна задача, е също проявление на тази страна на стреса.

Тези биологични промени са най-силно изразени, когато става въпрос буквално за оцеляване – в такъв момент се проявява класическата реакция „бий се или бягай“. Но когато стресовата ситуация не е толкова застрашителна, мозъкът и тялото превключват в друг режим: реакция на предизвикателство. Тя също ви помага да действате в сложна ситуация – получавате прилив на енергия, сърдечният ви ритъм се повишава, адреналинът се покачва, мускулите и мозъкът получават повече гориво, а в кръвта се отделя по-голямо количество от „хормоните на доброто настроение“. Но тя се различава от реакцията „бий се или бягай“ по няколко съществени пункта:

• чувствате се съсредоточени, но не изпитвате страх;
• съотношението на хормоните на стреса е по-различно, включително по-високо ниво на ДХЕА, което води до по-бързо възстановяване след стресовата ситуация и спомага за по-доброто усвояване на полезния опит от преживяното.

Хората, които често се намират в състоянието „поток“ – изключително приятно състояние, при което сте напълно погълнати от това, което правите, – показват ясни признаци на реакцията на предизвикателство. Художници, спортисти, хирурзи, геймъри и музиканти – всички тези хора изпитват именно този вид стрес, когато са отдадени на своето занимание или талант. Противно на всеобщото мнение, най-добрите представители на тези творчески и професионални сфери не остават хладнокръвни и спокойни, когато са под напрежение – по-скоро имат силна реакция на предизвикателство. И точно тя им дава достъп до техните умствени и физически ресурси, осигурява им увереност и по-добра концентрация, и в края на краищата ги води към върхови постижения.

2. СТРЕСЪТ ВИ ПРАВИ ДРУЖЕЛЮБНИ И НАСЪРЧАВА ОБЩУВАНЕТО

Освен че ви зарежда с енергия, стрес реакцията в много ситуации ви мотивира да установявате връзка с други хора. Тази страна на стреса се задвижва предимно от хормона окситоцин. Окситоцинът получи широка популярност като „молекулата на любовта“ и „хормонът на прегръдката“, защото той се освобождава от хипофизната жлеза, когато прегръщате или докосвате някого. Но в действителност той е много сложен неврохормон, който осигурява фината настройка на социалните инстинкти в мозъка ви. Основната му функция е да изгражда и укрепва дълбоките емоционални връзки, включително между деца и родители и между интимните партньори, поради което се освобождава по време на прегръдки, секс и кърмене.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА "СТРЕСЪТ - ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ" ОТ КЕЛИ МАКГОНИГЪЛ

Повишеното ниво на окситоцин усилва желанието за общуване – независимо дали ви подтиква да докоснете някого, да му изпратите текстово съобщение, или да го поканите на чаша бира. Освен това помага на мозъка да разбира по-добре какво мислят и чувстват другите хора. Засилва емпатията и интуицията ви. Когато нивата на този хормон са високи, е по-вероятно да се доверите и да помогнете на хората, които не са ви безразлични. И тъй като прави мозъчните центрове на възнаграждението по-чувствителни към социалните контакти, ви кара да се чувствате доволни и удовлетворени, когато се грижите за другите или им доставяте радост.

Функциите на окситоцина обаче не се простират единствено в сферата на общуването. Той е и хормон на смелостта. Окситоцинът потиска реакцията на страх в мозъка ви, като съответно снижава чувството на тревожност и безпокойство. С други думи, освен че ви подтиква да прегърнете някого, ви прави смели.

Добър хормон, нали? Някои хора дори предлагат да го вдишваме, за да станем по-добри версии на самите себе си (всъщност инхалатори с окситоцин се продават онлайн). Но окситоцинът е също толкова важна част от стрес реакцията, колкото и адреналинът, който кара сърцето ви да бие учестено. По време на стрес хипофизната жлеза освобождава окситоцин, за да стимулира общуването. Което означава, че стресът може да ви помогне да бъдете тази „по-добра“ версия на себе си.

Когато се освобождава окситоцин като част от стрес реакцията, този хормон ви насърчава да потърсите подкрепа, прави ви по-отзивчиви към другите и по този начин укрепва важните за вас взаимоотношения. Учените наричат това реакция „грижа и подкрепа“. За разлика от реакцията „бий се или бягай“, чиято цел е да осигури собственото ви оцеляване, тя ви мотивира да защитите хората и общностите, на които държите. И – което е много важно – ви вдъхва смелост да го направите.

Когато повече от всичко жадувате да поговорите с приятел или любим човек, това е стрес реакцията, която ви насърчава да потърсите подкрепа. Когато се случи нещо лошо и първата ви мисъл е за децата ви, за домашните любимци, за семейството или приятелите, това е стрес реакцията, която ви подтиква да защитите „племето“ си. Когато някой извърши нещо несправедливо и вие искате да защитите своя отбор, своята компания или общност, това е част от просоциалната стрес реакция.

От окситоцина има още една изненадваща полза: този така наречен хормон на любовта всъщност влияе положително на здравето на сърдечносъдовата система.

Сърцето има специални рецептори за окситоцина, което помага за възстановяването и регенерирането на сърдечните клетки при различни микроувреждания. Така че, когато стрес реакцията включва отделяне на окситоцин, стресът може буквално да укрепи сърцето ви. А това няма нищо общо с посланието, което обикновено чуваме – че стресът ще ни докара инфаркт! Да, при силен стрес има случаи на инфаркт, който обикновено се предизвиква от мощен прилив на адреналин, но далеч не всяка стрес реакция уврежда сърцето.

3. СТРЕСЪТ ВИ ПОМАГА ДА УЧИТЕ И ДА СЕ РАЗВИВАТЕ

Последният етап на всяка стрес реакция е възстановяването, когато тялото и мозъкът се връщат към обичайното си спокойно състояние. Тогава организмът разчита на своята „аптечка“ от хормони на стреса. Например кортизолът и окситоцинът се борят с възпалителните процеси и възстановяват баланса на вегетативната нервна система. Други хормони увеличават невропластичността, така че мозъкът да може да извлече полезните уроци от стресовите преживявания.

Много е вероятно да сте си мислили за хормоните на стреса като за нещо, от което трябва да се възстановите. Но в действителност е точно обратното. Тези хормони са вградени в стрес реакцията, защото ви помагат да се възстановите физически и психически. Хората, които отделят по-високи нива на тези хормони по време на стресово преживяване, са склонни да се възстановят по-бързо и с по-малко последствия.

По време на възстановителния процес човек често изпитва силни емоции. Той може да се окаже твърде превъзбуден или разстроен, за да се успокои веднага. Възможно е да изпитва страх, шок, гняв, вина или тъга, или пък чувствата му да са в другия край на емоционалния спектър, където са облекчението, радостта и благодарността. Всички тези емоции често съществуват едновременно в периода на възстановяване и са част от начина, по който мозъкът обработва преживяното.

Те ви подтикват да осмислите случилото се и да извлечете поуки, които да ви помогнат да се справите с бъдещ стрес, но и правят преживяването по-запомнящо се. Неврохимията на тези емоции прави мозъка по-пластичен (терминът „пластичен“ се използва, за да се опише способността на мозъка да се пренастройва въз основа на опита). По този начин емоциите, които съпътстват стреса, ви помагат да се учите и израствате, а също и да намирате смисъл в случващото се.

Всичко това е част от начина, по който всеки преживян стрес учи мозъка и тялото как да се справят с него в бъдеще. Стресовото събитие оставя отпечатък в мозъка ви, който ви подготвя за следващия подобен сблъсък. Този процес не се задейства при всяка дребна неприятност, но когато преминете през сериозно предизвикателство, тялото и мозъкът се учат от него. Психолозите наричат това стресова инокулация, т.е. нещо като ваксина срещу стрес за мозъка.

Ето защо подлагането на реален стрес е ключов метод за обучение на астронавти, спасители, елитни спортисти и други, които трябва да се справят в силно стресова среда.

След като осъзнаете, че всяко стресово преживяване, през което преминавате, подобрява способността ви да се справяте и занапред, ще ви бъде по-лесно да се изправите пред нови предизвикателства. Всъщност изследванията сочат, че приемането и осмислянето на тази идея може да промени физиологичната ви реакция на стреса.

Откъс от книгата СТРЕСЪТ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ на д-р Кели Макгонигъл, издателство Гнездото

Ако фразите "Нямам воля" и "Стресът ме убива" тровят живота ви, книгите на д-р Кели Макгонигъл са за вас! Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!