Защо някои хора на 60 изглеждат и се чувстват като на 40, а други на 40 изглеждат и се чувстват като старци

Защо остаряваме различно? Защо някои от нас запазват остротата на ума и енергията си на доста по-късен етап, а други, много по-млади, са болни, изтощени и с обременено съзнание?

Ето как изглежда тази разлика…

Студена съботна утрин в Сан Франциско. Две жени седят в открито кафене и отпиват горещо кафе. За двете приятелки Кара и Лиса това е времето, което прекарват далеч от дома, семейството, работата и списъка със задачи.

Кара разказва колко е уморена. Колко уморена е винаги. На всичкото отгоре хваща всяка настинка или вирус, който се завърта в офиса, като всичко това неизбежно преминава в ужасно възпаление на синусите. Бившият ѝ съпруг постоянно „забравя“ кога е негов ред да вземе децата. А сприхавият ѝ шеф в инвестиционната фирма има навика да я мъмри пред подчинените ѝ.

Понякога, когато си легне вечер, сърцето ѝ препуска толкова силно, сякаш ще изскочи от гърдите. Това усещане трае само няколко секунди, но Кара остава будна и разтревожена дълго след като то премине. „Може би е от напрежението“, казва си тя. „Прекалено млада съм, за да имам проблеми със сърцето. Нали?“

– Не е честно – въздиша Кара пред Лиса. – На една и съща възраст сме, а изглеждам по-стара от теб.

И е права. На утринната светлина Кара изглежда посърнала. Със сковано движение тя посяга към чашата с кафе, сякаш изпитва болка във врата и раменете.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ "ЕФЕКТЪТ НА ТЕЛОМЕРИТЕ" НА Д-Р ЕЛИЗАБЕТ БЛЕКБЪРН И Д-Р ЕЛИСА ЕПЪЛ, издателство Гнездото

А Лиса изглежда толкова жизнена. Очите ѝ светят, кожата ѝ е свежа и тя сякаш има предостатъчно сили за ежедневните си задължения. И се чувства точно така! Всъщност Лиса изобщо не се замисля за възрастта си, освен когато изпитва благодарност, че вече се чувства по-мъдра отколкото преди.

Ако видите двете приятелки една до друга, наистина ще решите, че Лиса е по-младата. А ако можехте да надникнете и вътре в тях, щяхте да установите, че в някои отношения тази разлика е още по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.

Хронологически двете са на една и съща възраст. Но биологически Кара е с десетилетия по-възрастна.

Дали зад чудесната физическа форма на Лиса не се крие някаква тайна? Скъпи кремове за лице. Лазерни процедури в кабинета на дерматолога. Качествени гени. Или живот, лишен от трудностите, които години наред измъчват приятелката ѝ.

Нищо подобно. В живота на Лиса има достатъчно стрес. Преди две години тя изгуби съпруга си в катастрофа и сега е самотна майка, също като Кара. Парите все не стигат, а прохождащата IT компания, за която работи, постоянно е „пред фалит“.

Какво става? Защо двете жени остаряват толкова различно?

Отговорът е съвсем прост и се крие в това, което се случва в клетките на всяка от тези жени.

Клетките на Кара остаряват преждевременно. Тя изглежда по-възрастна, отколкото е в действителност, и се е устремила с пълна скорост към болестите на старостта. За сметка на това клетките на Лиса се обновяват. Тя по-дълго е съхранила и ще съхрани младостта си.

Лиса и Кара могат да доживеят до сто години, но всяка от тях ще има коренно различно качество на живот през втората половина от жизнения си път.

На петдесет години Кара би трябвало да е в отлично здраве. Но на тази ранна възраст тя започва да навлиза в болестния период. Или казано направо: тя остарява.

Болестният период са годините, белязани от болестите на стареенето: сърдечносъдова болест, артрит, влошена имунна система, диабет, рак, болести на белите дробове и др. С напредване на възрастта кожата и косата също търпят изменения. Нещо по-лошо, обикновено не се приключва с една-единствена болест на стареенето. Според едно явление, носещо мрачното име мултизаболеваемост, тези проблеми имат склонността да идват накуп. Така че Кара има не просто изтощена имунна система, но също и болки в ставите и ранни признаци на заболяване на сърцето.

При някои хора болестите на стареенето водят до ускоряване на фаталния край. При други животът продължава, но в него има по-малко радост, по-малко енергия. Годините все повече са белязани от неразположение, умора и дискомфорт.

Лиса е друга история.
На петдесет години тя все още се радва на отлично здраве. И въпреки че също остарява, тя дълго време се наслаждава на оптимално здраве. Чак когато прехвърли осемдесетте – началото на „старческата възраст“, както я наричат геронтолозите, – за нея ще стане значително по-трудно да води познатия начин на живот.

Как е възможно на еднаква възраст един човек да се радва на блестящо здраве и жизненост, а друг да живее в сянката на болестите? И възможно ли е да избираш между тези два сценария?

Човечеството от хилядолетия си задава въпроса „Защо хората остаряват различно?“, може би откакто сме се научили да броим годините си и да ги сравняваме с тези на съседа.

Едното крайно мнение е, че процесът на остаряване е предопределен от природата и че това е нещо, което не зависи от нас. Древните гърци изразяват тази идея чрез мита за мойрите – три възрастни жени, които се суетят около бебето в деня на неговото раждане. Първата мойра преде нишка; втората мойра отмерва дължината на тази нишка, а третата я прерязва. Животът ти е толкова дълъг, колкото е нишката. След като мойрите си свършат работата, съдбата ти е предрешена.

Тази идея е жива и до днес, макар да е получила по-научна обосновка. Според последните научни дискусии по въпроса за наследствеността здравето зависи най-вече от гените. Около люлката ви може и да не са се навъртали мойри, но генетичният ви код определя какви са рисковете от сърдечносъдови болести, рак, както и общата продължителност на живота ви още преди да се родите.

Може би дори без да го осъзнават, много хора вярват, че наследствеността е единственият фактор за стареенето. Ако трябва да обяснят защо Кара остарява значително по-бързо от приятелката си, те биха казали следното:
„Вероятно родителите ѝ също са имали проблеми със сърцето и ставите.“; „Всичко е в нейната ДНК.“; „Има лоши гени.“
Убеждението, че „гените са нашата съдба“, разбира се, не е единствената възможна позиция. Може би сте забелязали, че качеството на нашето здраве се определя също и от начина ни на живот.

В днешно време все повече хора смятат, че заобикалящата ни среда е по-важна от наследствеността и че навиците играят много по-съществена роля от гените. Ето какво биха казали те за преждевременното остаряване на Кара:
„Приема твърде много въглехидрати.“; „С възрастта всеки получава лицето, което заслужава.“; „Необходимо е да спортува повече.“; „Вероятно има дълбоки, неразрешени психологически проблеми.“

И все пак… Кое е водещото? Наследствеността или средата? Гените или начинът на живот?

Всъщност и двете са изключително важни, но още по-важно е взаимодействието помежду им. Човек се ражда с определен набор от гени, но начинът на живот може да повлияе на проявата на тези гени. В някои случаи факторите от жизнената среда могат да задействат или блокират изявата на гените. Както казва изследователят Джордж Брей, „Гените зареждат оръжието, а средата, която ни заобикаля, дърпа спусъка.“

А сега вижте една напълно различна идея за вашето здраве и остаряване…

Молекулярният биолог д-р Елизабет Блекбърн и здравният психолог д-р Елиса Епъл в книгата „Ефектът на теломерите“ предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на човешкото дълголетие и здраве.

Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са окончанията на нашите хромозоми – теломерите.

Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма, а тяхната дължина определя колко дълго ще се наслаждаваме на изпълнен с енергия и здраве живот.

В книгата авторите по един достъпен начин правят дисекция на здравето до клетъчно ниво, за да ни демонстрират как изглежда преждевременното клетъчно остаряване и какви щети може да нанесе на тялото. И най-важното – те ни показват не само как да избягваме този процес, но и как да го обърнем в обратната посока!

Смайващото откритие, което правят те и редица други учени, е, че теломерите всъщност могат да се удължават, т.е. стареенето и свързаните с него болести и неразположения е динамичен процес, на който може да се влияе. И в края на краищата остаряването може да се ускори или забави, дори да се обърне. Защото теломерите не просто изпълняват командите, подавани от нашия генетичен код. Оказва се, че теломерите ни слушат. Те поглъщат всяка инструкция, която им даваме със своя начин на живот. Така на практика те може да ускорят или да забавят процеса на клетъчно стареене.

А ние можем да се озовем в ситуацията на Кара или на Лиса.

Зависи от нас.

Д-р Блекбърн е посветила целия си професионален път на теломерите, а основната ѝ изследователска дейност променя изцяло някои схващания в науката. За откриването на ензима теломераза, който възстановява теломерите тя получава Нобелова награда. Д-р Епъл цял живот изучава психологическия стрес, в това число неговия пагубен ефект върху поведението, психиката и здравето, както и механизмите този ефект да стане обратим.

от книгата "ЕФЕКТЪТ НА ТЕЛОМЕРИТЕ" на д-р Елизабет Блекбърн и д-р Елиса Епъл, издателство Гнездото