Предговор: да дадем път на душата
Когато раковото образувание започне да се разраства, балансът между тялото и душата се нарушава в полза на тялото. Опитът ми обаче сочи, че това се случва едва след като душата дълго не е получавала отговор на потребностите си, а в съзнанието няма яснота. Ако равновесието между тялото и душата се наруши, организмът трябва да поеме върху себе си онова, което душата вече не може да възприеме като своя задача. Тя изпраща решаващите сигнали, за да даде гласност на проблемите си поне на физическо ниво. Това важи както за рака, така и за всяко друго заболяване.
Идеята за взаимодействието между тялото и душата предлага широк спектър от възможности за лечение, а по пътя към изцелението следва да се отделя еднакво внимание и на двете сфери. Душата трябва да върви напред, а тялото да я следва неотлъчно.
Най-общо ракът може да се опише като проблем на неправилния растеж. Но за разлика от наднорменото тегло, при което също е налице неправилен растеж, към рака не можем да проявяваме такава толерантност. Той изисква радикални, безкомпромисни промени както на физическо, така и на психическо равнище. Целта на тази книга е да ви вдъхне кураж за това и да ви предостави необходимите теоретични и практически знания.
В основата на всичко стои фундаменталното, цялостно разбиране на диагнозата рак. Както раковата болест, така и ракоподобният растеж в глобалната капиталистическа икономика са жертва на една тежка и в общи линии, идентична заблуда. Когато безсмъртните ракови клетки проникнат в органите и тъканите и започнат да се размножават навсякъде, засегнатият организъм, т.е. приемникът, не може да продължи да живее и загива заедно с раковото образувание. Колкото по-бързо се разраства туморът, толкова по-скоро ще умре.
Общоприето е на рака да се гледа като на нещо лошо. Това е диагнозата, която плаши най-силно, но едновременно с това разтърсва и може да накара човек да осъзнае кои са същинските му задачи и да дорасне за тях. Действително ракът може да причини смърт и тъкмо това действа толкова мобилизиращо. Това е диагнозата, която в най-голяма степен кара човек да се изправи срещу тъмната страна на душата си и да израсне. Ето защо в моята над 40-годишна лекарска практика често съм бил свидетел как, след като преодолеят рака и го възприемат като разтърсващ сигнал за тревога от страна на душата, пациентите започват да гледат на болестта по съвсем друг начин, а именно като на помощник в живота, към когото изпитват благодарност.
Ракът атакува целия организъм, на всяка цена. Същото се изисква и от пациентите в рамките на успешното лечение. Те трябва да се раздадат докрай и може би да се откажат от някои любими привички, за да намерят себе си. Ракът учи на всичко това. Ето защо той е един от най-добрите и последователни помощници в личностното развитие.
Освен това ракът неизменно кара хората да осъзнаят, че са смъртни, и да свикнат с мисълта, че краят за всички е един и същ. Колкото по-рано си дадем сметка за това, толкова по-добре, защото рано или късно ще удари последният час за всеки. От тази гледна точка ракът наистина е зов за пробуждане от страна на душата; ние обаче можем да се събудим по-рано и да извървим пътя си доброволно. Едно предраково състояние под формата на тъканни изменения може да послужи като сигнал; въобще всяка диагноза би трябвало да ни накара да се опомним, в т.ч. и метаболитният синдром, който говори за проблем с обмяната на веществата. Също толкова важно е да се вдъхновяваме от филми като „Ритни камбаната с финес“ – история за двама раково болни, които откриват у себе си желание за живот и започват да изпълняват несбъднатите си желания – да се замислим какво ни липсва, за да живеем по-смислено, пълноценно и здравословно, и да работим в тази насока.
