Всеки от нас притежава огромна сила. Сила, която може да промени света. Просто трябва да го пожелаем и да вложим сърце и душа. Дали ще служим на Доброто или на Злото, зависи само от нас. А от това какво ще изберат болшинството от нас зависи как ще променим света, в който живеем. Можем да го направим Рай. А можем да сътворим и Ад.
Една история, която разказва за това…
Срещнали се двама стари приятели. Случайно, на улицата.
– Хей, ти ли си това? Колко е хубаво, че те виждам след толкова години!
– Боже, не сме се виждали цяла вечност… Имаш ли време да седнем, да пием по кафе, да си поговорим?
– Хайде, да вървим!
Седнали двамата и започнали един през друг да се засипват с въпроси. Най-напред започнал да разказва единият. Погледът му бил някак тъжен и уморен, но очите му излъчвали особена светлина.
– Ами… какво да ти кажа… Не мога да се оплача. Притежавам малка фирма, печеля добре, не липсват добри приятели, а жени – колкото искаш. С две думи, имам всичко, което мъж на моята възраст може да иска. Но, знаеш ли, в последно време всичко това сякаш изгуби привлекателността си за мен. Нищо от материалните неща не ми носи удовлетворение. Изморих се и от нескончаемите купони, и от вечно недоволните ми приятелки. Даже работата ми като че ли спря да ме вълнува както преди.
ПРИТЧАТА Е ЧАСТ ОТ СБОРНИКА " ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА. 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА"
– О, в днешно време на това май му казват депресия. Трябва да вземеш мерки, приятелю – загрижено отбелязал другият мъж.
– Не, не е това, което си мислиш. Просто напоследък се отдадох на едно ново занимание. Което ме промени из основи. Станах колекционер… колекционер на човешки души. Не ме гледай така, не съм полудял, не съм станал сатанист, нито членувам в някаква секта. Просто събирам житейски истории, човешки съдби. Всъщност това занимание е много просто и прозаично. Започнах да общувам повече с хората, да се интересувам от тях. И да ги слушам. Не можеш да си представиш какви неща можеш да научиш, когато се обърнеш към човека до себе си и започнеш да го чуваш.
– Все още нищо не разбирам – казал объркано приятелят му.
– Добре, сега ще ти разкажа една такава история – започнал колекционерът. – Имам една съседка, Мария се казва. Много привлекателна жена, общителна, с добра кариера, но… винаги е сама. Не допуска мъж до себе си. Вярно, и баща ѝ има вина за това – той бил известен женкар и пройдоха и много тормозел и нея, и майка ѝ. Но все пак като по-млада Мария живеела с надеждата, че баща ѝ е по-скоро изключение. А после погребала и тази надежда. Срещнала един мъж, влюбила се безпаметно, доверила му се, раздавала се до последно и, както се казва, сложила сърцето си в краката му. Но той се оказал долен човек, който просто я използвал… и жестоко се подиграл с чувствата ѝ. Завъртял интрига с нейна приятелка и се оженил за нея. Тогава Мария рухнала, загубила и последната си вяра в човешките ценности, в любовта. Намразила живота, дори направила опит за самоубийство, но за щастие я открили навреме. След това тя завинаги затворила душата си, станала цинична към мъжете и недоверчива към хората изобщо.
В този момент мъжът прекъснал разказа си и се загледал навън през прозореца на заведението. Наблюдавал потока от хора на улицата и сякаш потънал в някакви свои мисли. После бавно отпил от кафето си и казал:
– Виж всички тези хора… Повечето от тях изглеждат недоволни и мрачни. Вярно, много от тях сами си измислят някакви проблеми и се оплакват от живота… но може би всеки има своята причина, своята болка, за която никой не знае…
Той замълчал за кратко и продължил разказа си:
– При мен работеше един младеж, много добро момче, свястно, услужливо, добронамерено… но много свито и неуверено. Явно всички около него приемаха добротата му за слабост, унижаваха го и не спираха да го мачкат. И малко по малко той изгуби и капката самочувствие, която имаше, защото непрекъснато му повтаряха, че е неудачник. А ако знаеш как свиреше на пиано! Когато седнеше на пианото, се превръщаше в бог. Само че вече беше изгубил вяра в способностите си. И аз реших да го свържа с един мой приятел в Музикалната академия, който се зае с неговия талант. Сега момчето е блестящ пианист.
– А какво стана с Мария? Ти не довърши разказа си за нея…
– С нея беше трудно… Много си говорихме, опитах се да я убедя, че не всички мъже са негодници и че тя просто е имала лошия късмет още с първото си влюбване да попадне на такъв, непрекъснато ѝ повтарях, че е прекрасна жена, която заслужава най-доброто. Напоследък я виждам, че излиза с един приятен мъж, и мисля, че този път всичко ще бъде наред.
Всъщност… това е моята работа, за която ти говорех. Опитвам се да внеса малко повече светлина в живота на хората. Особено на тези, които по някаква причина живеят в непрогледен мрак. И знаеш ли какво ще ти кажа, приятелю, може би никога не си се замислял, но ние, обикновените хора, аз, ти, тази сервитьорка, шофьорът на таксито, притежаваме огромна власт. Ние можем с една дума да спасим нечий живот. Както, за съжаление, имаме и силата да прекършим нечия съдба.
Когато завършил своя разказ, очите на мъжа светели по особен начин, те сякаш излъчвали някаква неземна топла светлина. А неговият приятел стоял мълчалив на масата и гледал някъде пред себе си. Той вече прехвърлял в главата си първите хора, които се нуждаят от неговата подкрепа.
„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“
Лев Толстой
Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни дава зелена светлина да правим каквото поискаме.
прочети още
Необузданият страх може не само да ви разболее. Той може да ви накара непрекъснато да търсите медицинска помощ и съответно да получите твърде много и ненужни лекарства и терапии.
прочети още
Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе не само до превръщането на лечението в бизнес, който няма нищо общо с понятието „здраве“, но и до развитието на множество усложнения...
прочети още
По принцип няма нищо лошо да изразяваш загриженост за проблемите на планетата. Но не е в реда на нещата да надценяваш собствената си компетентност по тези въпроси, когато дори не можеш да се насилиш да станеш от леглото.
прочети още
Надписът „не съдържа глутен“ е станал толкова привлекателен, че напоследък започнаха да го слагат върху опаковките на продукти, които поначало никога не са съдържали глутен. Безглутенов ориз, безглутенова царевица, даже безглутенова вода.
прочети още
Над седемдесет романа, милиарди продадени книги, милиони хора по целия свят, влюбени в нейните заплетени мистерии, и живот, по-интересен от приключенски филм…
прочети още
Малко са нещата, които можем да си представим, изпушим или инжектираме, предизвикващи по-силно пристрастяване от информационните технологии. Нашите модерни, високотехнологични устройства ни държат в плен и ни карат...
прочети още
Това се случило в една тропическа страна. Младо момиче се омъжило, но много скоро след сватбата отишло при майка си и се оплакало: – Нещо не вървят нещата с моя мъж.
прочети още
Пълната картина на човешкия отговор на стреса се оказва много по-сложна от реакцията "бий се или бягай". Както и самият човек, този отговор на организма е еволюирал, за да се приспособи по-добре към света, в който живеем сега.
прочети още
Кога и къде трябва да спрем? Ако една нищожно малка групичка хора прецени, макар и хипотетично, че едни или други думи съдържат обиден оттенък, какво следва тогава? До безкрайност ли ще продължим да забраняваме думи?
прочети още
Живял някога един тъжен и нещастен цар. Той имал слуга, който бил пълна негова противоположност – винаги бил весел, жизнерадостен и доволен от живота. Всяка сутрин, когато носел закуската в покоите на своя господар...
прочети още
Когато съм се родил, Господ е дал в ръцете на моя ангел хранител златна чаша с две дръжки и му казал: „Дръж здраво тази чаша! Течността в нея е неговият живот и сега е пълна догоре. Когато и последната капка изтече...
прочети още
В Гърция има един остров, където хората доживяват до столетна възраст, работят и продължават да се радват на живота. И това не е единственото чудо, случващо се на остров Икария.
прочети още
Родителите станаха силно чувствителни към краткосрочното емоционално страдание на децата си и в същото време страхът, че може да им навредят, нарасна болезнено и стана вреден. Вероятно ще възразите...
прочети още
Много хора имат проблеми със стомаха поради стрес. И наистина, точно стресовите ситуации, активирайки парасимпатиковата нервна система, предизвикват промени в лигавицата на стомаха, които се наричат „гастрит“ и...
прочети още
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото.
прочети още
Оказва се, че самотата може да бъде по-вредна за здравето ви от цигарите, а принадлежността към общност, която ви подкрепя, може да увеличи продължителността на живота ви. Не вярвате ли?
прочети още
Всеки, който е имал по-продължителна връзка, знае, че дреболии като оставянето на пастата за зъби отворена или сърбането на кафето сутрин могат да ни вкарат в омагьосания кръг на погрешни проекции и негативни заключения.
прочети още
Здравите жени не искат момчета. Те искат мъже. Те се нуждаят от партньор, с когото да се състезават, с когото да влизат в двубой. Ако са силни, те искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен.
прочети още
Всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. И ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги. За това разказва стара тибетска легенда…
прочети още
Две жени седят в открито кафене и отпиват горещо кафе. Кара изглежда посърнала. А Лиса e толкова жизнена. Хронологически двете са на една и съща възраст. Но биологически Кара е с десетилетия по-възрастна. Каква е тайната?
прочети още
Те не са супергерои, но са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота.
прочети още
Глутенът е протеин, а не въглехидрат. Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Това е протеин, който...
прочети още
Само с една приемаща, открита и широкоскроена нагласа можем леко да се отдалечим от мислите и емоциите си, да ги „пуснем“ и да се откачим от миналите преживявания...
прочети още
Как градим живота си? Дали изборите, които правим днес, не определят мястото, на което ще се намираме утре?
прочети още
Един човек живеел в красива къща със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Той бил позитивен и винаги усмихнат...
прочети още
Много от вас вероятно си мислят, че пиенето на сокове всъщност не звучи толкова зле. Една от причините е, че плодовите сокове имат фантастичен вкус, течност...
прочети още
Всеки се бори по някакъв начин с изкушенията и пристрастеностите си, но това не са индивидуални слабости и несъвършенства – те са характерни за всеки ..
прочети още
Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в четвърти стадий. Джо никога не беше виждал баща си и посредата на агресивната химиотерапия...
прочети още
В един топъл пролетен ден от небето се изсипал внезапен дъжд. Силен дъжд, който бързо прогонил хората от улиците. Но двама души все още стояли под дъжда...
прочети още
Приятно ми е да ви се представя, аз съм Иван и съм просто един бездомник, който живее на улицата и се храни от подаянията ви. Сам съм. Нямам родители,..
прочети още
Всеки от нас е чувал и разказвал с удивление за невероятен случай, в който някой се е излекувал от рак и после е живял двайсет години в чудесно здраве...
прочети още
Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, коя..
прочети още
Артериалната хипертония – високо кръвно налягане – създава много неблагоприятни условия за храненето на клетките. Организмът знае това и всячески...
прочети още
Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА“ , която слага пръст в раните...
прочети още
Никой не е роден жесток, с идеята да върши зло. Но заради определени обстоятелства сега той не ме харесва и ме е ударил. Може би моето поведение или отношение, или дори изражението...
прочети още
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована...
прочети още