Калейдоскоп на живота | Анна Кирянова

ИСТИНСКОТО СЪРЦЕ НА ИСТИНСКАТА ЖЕНА Е МЕКО И НЕЖНО. ПЪЛНО С ЛЮБОВ.

 

Женското сърце е загадка. Жената може да бъде нетърпима и раздразнителна, ревнива и избухлива. Но всичко това е само обвивка, черупка, в която се крие истинското женско сърце. Истинското сърце на истинската жена. То е меко и нежно. Пълно с любов.

 

Макар че невинаги си личи от пръв поглед…

 

Една жена не можела да понася сина на мъжа си от първия му брак. Момчето се казвало Толик, а мъжът – Фьодор. Фьодор бил разведен, готов за нов брак, но ето нà – имал и син.

Фьодор водел Толик в дома на Елза. Те вече живеели заедно и всяка събота мъжът канел сина си при годеницата си. За да прекарват известно време заедно, да общуват и да се опознават.

 

Елза не харесвала момчето. Толик бил русоляво, слабичко и тъповато момче на осем години, не особено развито. Вечно хремав (изглежда, майката не се грижи добре за сина си); слаб ученик (нищо не може да запомни); храни се шумно и невъзпитано; затворен и необщителен (няма за какво да си говориш с него).

 

Собствените деца на Елза били големи и живеели отделно. Те били съвсем различни. А Толик приличал на първата жена на Фьодор и това я дразнело. Дразнел я и с маниерите си, но Елза, естествено, не го показвала. Дори учела с Толик стихотворенията за училище и таблицата за умножение. Разказвала му важни и интересни неща, докато се разхождали. Опитвала се да поразговори момчето, по някакъв начин да го „включи в процеса“ – Елза работела като мениджър на отдел „Кадри“ в голяма компания.

 

В края на уикенда връщали момчето при майка му – то и там не било особено желано; майка му също живеела с друг мъж. След като изпратели Толик, Фьодор и Елза започвали да се карат заради него. Обувките му били умалели, якето му било мръсно, нямал ръкавици, хранел се мърляво и по много… Изобщо момчето я дразнело. Пречело ѝ. Елза не го казвала направо, но демонстрирала умора и намеквала за недоволството си. Все пак през почивните дни на човек му се иска да бъде насаме с партньора си, а не да се занимава с чуждо дете в дома си… Е, тя го хранела, помагала му с уроците, забавлявала го, но не ѝ било по сърце да го прави.

 

Всичко това е разбираемо. Но с времето се натрупали толкова много противоречия и проблеми, че Елза се разделила с Фьодор – не конкретно заради сина му, а заради куп несходства. Явно не си пасвали. Минала година и се разделили по взаимно съгласие. Случва се.

 

Един ден Елза си седяла в кухнята и пиела вкусен чай от порцеланова чашка, размишлявайки за добрите страни на това да живееш сам – никой не ти досажда, не ти пречи, къщата ти е чиста и подредена… В един момент някой позвънил на вратата и когато отворила, жената останала страшно учудена – там стоял Толик, същият онзи Толик. Момченцето със същото мръсно яке, което вече му било умаляло, стои с раничката на прага.

 

– Домъчняхте ми, лельо Елза. Може ли да ви дойда на гости? – казал Толик.

– Домъчня ми за вас – по навик го поправила Елза, загубила ума и дума от изненада.

 

Най-напред си помислила, че Фьодор е пратил момчето като опит за сдобряване. Но не. Фьодор заминал да работи на Север. А Толик тъгувал и все плачел. Накрая се стегнал и решил да дойде у леля си Елза – помнел адреса. Приближил се до нея и я прегърнал. Подсмърча и плаче. Може и никой да не му лекува хремата, затова да подсмърча…

 

Елза също прегърнала Толик през острите раменца. Почувствала смут в душата си. Не очаквала, че момчето ще се привърже към нея. А то се привързало. Всъщност никой не се интересувал от това момче.

 

Жената наляла чай на Толик, сложила му парче сладкиш, погалила го по главата… изобщо направила всичко, от което на човек могат да му потекат сълзи и да заподсмърча. Но това се случило с нея – сега тя плачела и подсмърчала. Двамата с Толик изгледали един пиратски филм, а после тя се обадила на майка му, за да предупреди, че момчето е при нея. Майката напълно безучастно казала, че няма проблем. Да, може да пренощува там, утре е почивен ден.

 

Така те започнали да се виждат, Елза и момчето. Което вече е чистичко и спретнато, вече няма сополи и рецитира стиховете като автомат, по ред на номерата… това може да се описва дълго. Но разказът ни е за тайната на женското сърце. Може да не го разбереш, може да не видиш какво има под черупката на бита, под бронята на ревността, умората и раздразнението… Може само да се досетиш. Да почувстваш. Както почувствало това хилаво русоляво момче…