Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата

Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата

20 януари 2023

 

Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота.

 

Всъщност суперстолетниците са онези човешки същества, които са достигнали и надхвърлили 110 години. Терминът е формулиран през 70-те години от издателя на Книгата на рекордите на Гинес, Норис Макуиртър. По-късно, през 90-те години употребата му става общоприета.

 

Според изчисленията, към момента в света би трябвало да живеят между 300 и 450 суперстолетници, макар че е доказана възрастта само на около 75 от тях. Причината за това е, че в много случаи не съществуват официални регистри, в които да е вписана датата на раждането или възрастта им, или ако ги е имало, са били изгубени.

 

Нека видим какъв е бил животът и начинът на мислене на някои от тях.

 

МИСАО ОКАВА (117 години): „Хранете се и спете – така ще живеете много дълго. Трябва да се научите да се отпускате.“

 

Според класация на Групата за изследване на геронтологията, най-старият жив човек на Земята до май 2015 г. е била Мисао Окава, починала на 117 години и 27 дни в старчески дом в Осака.

 

Дъщеря на текстилен търговец, тя е родена през 1898 г. До навършване на 110 години тази жена, живяла в три различни века, се е грижила изцяло сама за себе си.

 

Когато специалистите я питали за здравословните ѝ навици, Мисао се ограничавала с отговора: „Ям суши и спя“, към което трябвало да се прибави и изключителната ѝ жажда за живот. Ако я питали за тайната на дълголетието ѝ, отговаряла със страхотно чувство за хумор: „И аз се питам каква е.“

 

 

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ“ ОТ ЕКТОР ГАРСИЯ И ФРАНСЕСК МИРАЛЕС

 

 

Доказателство за това, че Япония продължава да бъде фабрика за столетници, е фактът, че през месец юли на същата 2015 година, на възраст 112 години и 150 дни умира Сакари Момой. Той се превръща в най-възрастния мъж на света, макар да заема 58-мо място след 57 жени дълголетници.

 

МАРИЯ КАПОВИЛЯ (116 години): „Единственото, което съм правила, е да не ям месо през целия си живот.“

 

Родена в Еквадор през 1889 г., тя е обявена за най-възрастния човек на земята от 2004 г. до смъртта си през 2006 г. Умира след пневмония на 116 години и 347 дни, като оставя след себе си три деца, дванадесет внуци, двадесет правнуци и двама праправнуци.

 

На 107 години дава едно от последните си интервюта, в което споделя спомените и мислите си:

 

„Чувствам се доволна и благодаря на Бога, че още ме пази. Никога не съм мислила, че ще живея толкова дълго. Съпругът ми, Антонио Каповиля, беше капитан на фрегата и умря на 84 години. Родиха ни се три дъщери и един син, сега имам много внуци и правнуци.
Старите времена бяха по-хубави от сегашните. Нравите бяха по-добри. Преди танцувахме сдържано. Много обичах да танцувам на една песен – „Мария“, на Луис Аларкон, дори още си спомням голяма част от текста ѝ. Помня и много молитви, моля се всеки ден.
Обичам валса и все още танцувам. Занимавам се и с ръкоделие – още пазя неща, които съм правила като ученичка.“

 

След като си припомня своето минало, тя решава да потанцува – една от големите ѝ страсти – и енергията, с която го прави, я кара да изглежда с десетки години по-млада.

 

Когато я питат за тайната на дълголетието ѝ, отговаря съвсем простичко: „Не знам каква е тайната, за да живееш толкова дълго. Единственото, което съм правила, е да не ям месо през целия си живот. На това го отдавам.“

 

 

 

 

ЖАН КАЛМАН (122 години): „Всичко е наред.“

 

Родена е през февруари 1875 г. в Арл (Франция) и умира на 4 август 1997 г. Става най-дълголетният човек в историята, чиято възраст може да се докаже.

 

Обичала да се шегува, че се съревновава с Матусал. И действително тя разбива редица рекорди през годините.

 

Калман умира от естествена смърт. Животът ѝ е бил приятен и не се е лишавала от почти нищо. До стотната си годишнина е карала колело. Живяла е в дома си до 110 години, когато се е съгласила да постъпи в старчески дом, след като провокирала по случайност малък пожар в апартамента си. Спряла да пуши на 120 години, защото ѝ станало трудно да поднася цигарата към устата си – зрението ѝ било влошено от перде.

 

Вероятно една от нейните тайни е доброто ѝ настроение. „Виждам малко, чувам зле, не усещам нищо, но всичко е наред“, казва на сто и двайсетия си рожден ден.

 

УОЛТЪР БРЮНИНГ (114 години): „Ако държиш ума и тялото си заети, ще останеш тук дълго време.“

 

Роден в Минесота през 1896 г., Уолтър Брюнинг също е имал възможност да види как три различни века минават през живота му. Умира в Монтана през 2011 г. от естествена смърт, имал е две съпруги и е работил в продължение на петдесет години за железопътната компания. По-късно, на 83 години, се оттегля да живее в старчески дом в Монтана, където остава до края на дните си.

 

През последните си години той дава многобройни интервюта, в които споделя, че дълголетието му се дължи най-вече на навика му да се храни два пъти на ден и да работи колкото е възможно по-дълги години. „Ако държиш ума и тялото си заети, ще останеш тук дълго време“, уверява ни Брюнинг на сто и дванадесетия си рожден ден. По онова време той все още правел упражнения всеки ден.

 

Другите тайни за дълголетие на Брюнинг са навикът му да помага на хората и това, че не се страхува от смъртта. „Всички ще умрем. Някои се плашат от смъртта. Никога не се страхувайте от нея, защото всички сме родени, за да умрем“ – заявява през 2010 г. в едно интервю за „Асошиейтед прес“.

 

Казват, че преди да умре през 2011 г., доверил на стоящия край него пастор, че е постигнал споразумение с Бог: когато вече няма надежда за подобрение, значи е дошъл моментът да си тръгне от този свят.

 

АЛЕКСАНДЪР ИМИЧ (111 години): „Просто не съм умрял по-рано.“

 

Александър Имич е химик и парапсихолог, роден в Полша през 1903 г. и установил се да живее в Съединените щати. През 2014 г. се превръща в документирано най-дълголетния мъж в света, след смъртта на неговия предшественик. Самият Имич умира малко по-късно през същата година, през месец юни, оставяйки след себе си дълъг живот, богат на преживявания.

 

Едно от нещата, на които Имич отдава дълголетието си, е това, че никога не е пил алкохол. „Не е като да получиш Нобелова награда. Никога не съм мислил, че ще стана толкова стар“ – казва той, когато го обявяват за най-възрастния мъж на света. На въпроса за тайната на дълголетието му, отговаря: „Не знам. Просто не съм умрял по-рано.“

 

 

Откъс от книгата ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото

 

 


 

 


Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни дава зелена светлина да правим каквото поискаме.

прочети още

Необузданият страх може не само да ви разболее. Той може да ви накара непрекъснато да търсите медицинска помощ и съответно да получите твърде много и ненужни лекарства и терапии.

прочети още

Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе не само до превръщането на лечението в бизнес, който няма нищо общо с понятието „здраве“, но и до развитието на множество усложнения...

прочети още

По принцип няма нищо лошо да изразяваш загриженост за проблемите на планетата. Но не е в реда на нещата да надценяваш собствената си компетентност по тези въпроси, когато дори не можеш да се насилиш да станеш от леглото.

прочети още

Надписът „не съдържа глутен“ е станал толкова привлекателен, че напоследък започнаха да го слагат върху опаковките на продукти, които поначало никога не са съдържали глутен. Безглутенов ориз, безглутенова царевица, даже безглутенова вода.

прочети още

Над седемдесет романа, милиарди продадени книги, милиони хора по целия свят, влюбени в нейните заплетени мистерии, и живот, по-интересен от приключенски филм…

прочети още

Малко са нещата, които можем да си представим, изпушим или инжектираме, предизвикващи по-силно пристрастяване от информационните технологии. Нашите модерни, високотехнологични устройства ни държат в плен и ни карат...

прочети още

Това се случило в една тропическа страна. Младо момиче се омъжило, но много скоро след сватбата отишло при майка си и се оплакало: – Нещо не вървят нещата с моя мъж.

прочети още

Пълната картина на човешкия отговор на стреса се оказва много по-сложна от реакцията "бий се или бягай". Както и самият човек, този отговор на организма е еволюирал, за да се приспособи по-добре към света, в който живеем сега.

прочети още

Кога и къде трябва да спрем? Ако една нищожно малка групичка хора прецени, макар и хипотетично, че едни или други думи съдържат обиден оттенък, какво следва тогава? До безкрайност ли ще продължим да забраняваме думи?

прочети още

Всеки от нас притежава огромна сила. Сила, която може да промени света. Просто трябва да го пожелаем и да вложим сърце и душа. Дали ще служим на Доброто или на Злото, зависи само от нас...

прочети още

Живял някога един тъжен и нещастен цар. Той имал слуга, който бил пълна негова противоположност – винаги бил весел, жизнерадостен и доволен от живота. Всяка сутрин, когато носел закуската в покоите на своя господар...

прочети още

Когато съм се родил, Господ е дал в ръцете на моя ангел хранител златна чаша с две дръжки и му казал: „Дръж здраво тази чаша! Течността в нея е неговият живот и сега е пълна догоре. Когато и последната капка изтече...

прочети още

В Гърция има един остров, където хората доживяват до столетна възраст, работят и продължават да се радват на живота. И това не е единственото чудо, случващо се на остров Икария.

прочети още

Родителите станаха силно чувствителни към краткосрочното емоционално страдание на децата си и в същото време страхът, че може да им навредят, нарасна болезнено и стана вреден. Вероятно ще възразите...

прочети още

Много хора имат проблеми със стомаха поради стрес. И наистина, точно стресовите ситуации, активирайки парасимпатиковата нервна система, предизвикват промени в лигавицата на стомаха, които се наричат „гастрит“ и...

прочети още

За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото.

прочети още

Оказва се, че самотата може да бъде по-вредна за здравето ви от цигарите, а принадлежността към общност, която ви подкрепя, може да увеличи продължителността на живота ви. Не вярвате ли?

прочети още

Всеки, който е имал по-продължителна връзка, знае, че дреболии като оставянето на пастата за зъби отворена или сърбането на кафето сутрин могат да ни вкарат в омагьосания кръг на погрешни проекции и негативни заключения.

прочети още

Здравите жени не искат момчета. Те искат мъже. Те се нуждаят от партньор, с когото да се състезават, с когото да влизат в двубой. Ако са силни, те искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен.

прочети още

Всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. И ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги. За това разказва стара тибетска легенда…

прочети още

Две жени седят в открито кафене и отпиват горещо кафе. Кара изглежда посърнала. А Лиса e толкова жизнена. Хронологически двете са на една и съща възраст. Но биологически Кара е с десетилетия по-възрастна. Каква е тайната?

прочети още

Глутенът е протеин, а не въглехидрат. Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Това е протеин, който...

прочети още

Само с една приемаща, открита и широкоскроена нагласа можем леко да се отдалечим от мислите и емоциите си, да ги „пуснем“ и да се откачим от миналите преживявания...

прочети още

Как градим живота си? Дали изборите, които правим днес, не определят мястото, на което ще се намираме утре?

прочети още

Един човек живеел в красива къща със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Той бил позитивен и винаги усмихнат...

прочети още

Много от вас вероятно си мислят, че пиенето на сокове всъщност не звучи толкова зле. Една от причините е, че плодовите сокове имат фантастичен вкус, течност...

прочети още

Всеки се бори по някакъв начин с изкушенията и пристрастеностите си, но това не са индивидуални слабости и несъвършенства – те са характерни за всеки ..

прочети още

Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в четвърти стадий. Джо никога не беше виждал баща си и посредата на агресивната химиотерапия...

прочети още

В един топъл пролетен ден от небето се изсипал внезапен дъжд. Силен дъжд, който бързо прогонил хората от улиците. Но двама души все още стояли под дъжда...

прочети още

Приятно ми е да ви се представя, аз съм Иван и съм просто един бездомник, който живее на улицата и се храни от подаянията ви. Сам съм. Нямам родители,..

прочети още

Всеки от нас е чувал и разказвал с удивление за невероятен случай, в който някой се е излекувал от рак и после е живял двайсет години в чудесно здраве...

прочети още

Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, коя..

прочети още

Артериалната хипертония – високо кръвно налягане – създава много неблагоприятни условия за храненето на клетките. Организмът знае това и всячески...

прочети още

Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА“ , която слага пръст в раните...

прочети още

Никой не е роден жесток, с идеята да върши зло. Но заради определени обстоятелства сега той не ме харесва и ме е ударил. Може би моето поведение или отношение, или дори изражението...

прочети още

Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована...

прочети още