Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе не само до превръщането на лечението в бизнес, който няма нищо общо с понятието „здраве“, но и до развитието на множество усложнения, свързани с негативното влияние на лекарствата върху здравето на човека.
Когато приемате дадено лекарство, трябва да сте наясно, че то не премахва причината за заболяването, а само временно отстранява болезнената симптоматика.
Един от проблемите е свързан с разпространението на фалшиви лекарства. Друг, също добре известен проблем, е токсичното действие на лекарствените препарати. Лекарите, които ги предписват, толкова са свикнали с това, че дори не обръщат внимание на факта, че много често вредата от лекарството е по-голяма от ползата.
Ето един случай от практиката.
Доцентка от Държавния институт за усъвършенстване на лекарите в лекцията си за конкретно неврологично заболяване разказва, че лекарството, използвано за намаляване на болезнените симптоми, е токсично и има странични ефекти.
За отстраняването на тези странични ефекти се предлага да се приема друг медикамент, който също е достатъчно токсичен и на свой ред има вредни странични ефекти.
За да се избегнат тези странични ефекти, трябва да се взема трети медикамент… Лекторката дори не се усеща какво говори. И толкова е свикнала с това, че дори не си представя друг тип лечение.
Третият проблем, свързан с фармакотерапията, е, че фармацевтичните компании наемат лекари, които разпространяват продукцията им срещу значителни суми.
Но работата не приключва с това. Лекуващите лекари получават парично възнаграждение за изписването на медикаменти от дадена фирма. Купуват се професори и доценти от институтите за следдипломно медицинско образование, които преразглеждат общоприетите схеми на лечение на отделните болести, като вкарват в тях лекарства, произвеждани от финансиращата ги фирма.
А какво да кажем за здравното осигуряване. Здравноосигурителните дружества разработват стандарти за работата на лекарите за „своите“ лечебни заведения (с които са сключили договор). Колкото дружества, толкова и стандарти.
Ще кажете: но защо не се разработят единни медицински стандарти? Защото в осигурителните компании задължават лекарите да изписват конкретни лекарства на конкретни фармацевтични компании. Защото имат договори с тези компании или са техни дъщерни фирми. Именно затова в стандартите им за лечение фигурират определени лекарства!
И тъй като фармацевтичните компании не са една и две, е невъзможно да се създадат единни стандарти.
Затова и лечението с лекарства е преди всичко бизнес. И няма отношение към здравето.
Четвъртият проблем е пред очите на всички ни, но не е прието да се свързва с фармакотерапията. През последните десетилетия има сериозен ръст на имунодефицитните състояния и на автоимунните заболявания. А причините като че ли са неизвестни…
Хайде да видим как действа едно лекарство.
За да има ефект от медикамента, той трябва да попадне в клетката. Но тъй като организмът се защитава от проникването на чужди за него химически вещества, той има защитна система на много нива: на нивото на целия организъм, на органа, на системата, на тъканта, на клетката. За да попадне в клетката, медикаментът трябва да „пробие“, да унищожи всяко от тези нива на защита.
Така че с лекарствата, които приемаме, ден след ден ние разрушаваме защитата на организма – имунитета си. Такова действие притежава всяко, дори най-нетоксичното вещество. А колко лекарства пием?
Учудващо ли е, че 75% от децата имат слаб имунитет?
Петият проблем от прилагането на фармакотерапията се отнася до приема на „най-безобидните“ препарати – витамини, микроелементи и т.н.
Ето как стоят нещата: всяко химическо вещество може да се намира в две форми: с въртеливо движение наляво и с въртеливо движение надясно.
Химическата формула и при двете форми ще е една и съща. Но биологичното им действие ще е различно. Синтетично произведените витамини имат една посока на въртене, а натуралните, намиращи се в храната – друга. По аналогичен начин се отличават обикновената и структурираната вода.
Структурираната вода сама по себе си е лекарство, тя може да се съхранява, без да се влошава качеството ѝ, с години, а обикновената – не. По същия начин синтетичните препарати, аналогични на натуралните, оказват съвършено различно въздействие върху организма.
