Предговор
Едва ли е възможно човек да си спомня за своите баби, без да му замирише на любимите бабини гозби. Обонянието, казват, е сетивото на спомените. Може и така да е, защото със сигурност спомените от онова свещено пространство, наречено „при баба“, където сме се чувствали най-обичани, най-специални, най-защитени, най „у дома“, винаги са обгърнати с неустоимо ухание – на топла баница, прясна питка, задушен лук, картофена гозбичка, пържени кюфтенца... В този смисъл бе немислимо да напиша роман като „Бабо, разкажи ми спомен“, без от неговата сърцевина – от огнището на бабиния дом, да замирише на любимите ястия от детството.
Читателка ми даде идея за настоящата книга, когато сподели с мен, че си е преписала на ръка от романа всички рецепти на баба Жива, за да не ги търси из страниците всеки път. Това ме вдъхнови да се обърна към вас, моите читатели, с молба да ми разкажете спомени от бабите си, като ми изпратите и любимите си бабини рецепти. Наистина – минаха почти три години, преди този сборник да види бял свят. Но пък се появява точно навреме, за да отбележим с него, че романът, който през 2016-а избрахте за „Любима книга на България“, вече пет години продължава да е много обичан. В него вие, изглежда, припознавате собствените си преживявания и емоции, а съкровеното общуване с баби и дядовци се превръща в споделено разбиране за дом и родно. За мен това означава нещо много важно: че все още за много от нас да бъдем българи е специално, интимно чувство, в което намираме опора и което за нас не е изчерпано от съдържание и смисъл.
Затова мисля, че заедно с вас, читателите, и с подкрепата на ИК „Хермес“ създадохме едно интересно, задушевно и полезно четиво, чиято стойност не е само силно емоционална, но и много практическа и в известен смисъл – документално ценна. Благодаря на всички, които откликнаха! Тук е и мястото да благодаря специално на две дами. На Даниела Атанасова, отговорен редактор за книгата от ИК „Хермес“, чийто богат опит, включително по отношение на професионалните кулинарни издания, бе от голямо значение този сборник да придобие нужния облик. И на Илиана Николова, която прие предизвикателството да бъде кулинарен редактор на книгата. Познавах Илиана задочно, като мой читател. Тя беше една от първите, които откликнаха на поканата ми, като ми изпрати няколко рецепти от своите баби. Впечатли ме нейната привързаност към родното кулинарно наследство и вещината, с която го представя. После открих, че е автор на известния кулинарен блог „Щъркелово гнездо“ – виртуално пространство, което сякаш пренася посетителите си в уютната кухня на нашите баби и майки. Впоследствие разбрах, че блогът "Щъркелово гнездо” два пъти е удостояван с „Наградата на журито“ в кулинарната напревара “Гозбите на баба”. Илиана имаше деликатната задача да направи рецептите изпълними, като внесе пояснения, където е нужно, и ги допълни, където е необходимо, запазвайки автентичния почерк на всяка. Тя щедро предостави и доста рецепти от личния си бабин кулинарен архив.
Искам да ви уверя, че и трите работихме по този сборник с много обич, уважение и старание, така че да предадем и спомените, и рецептите по най-добрия начин. Извинявам се, че не бе възможно да включим всички, но сме се постарали да споменем повечето. Някои читатели бяха пропуснали да напишат имената на бабите си и/или на населените места, в които са живели, а аз, за съжаление, не успях да се свържа с всички, за да попълня липсващата информация. Но в крайна сметка, струва ми се, се получи едно прекрасно и самобитно кулинарно издание, което със съдържанието си потвърждава следното важно прозрение на главната героиня от „Бабо, разкажи ми спомен“:
Тази храна не е чревоугодие. Тя е семпла и непретенциозна, а гладът за нея не е физически, а духовен. Тя носи истинския вкус и аромата на простия, но автентичен живот. Затова може да се яде само така – лакомо, но с душата, бавно, на големи хапки и с огромна благодарност за привилегията да я имаш на трапезата си.
Ивинела Самуилова
29 август (Секновение), 2020 г.
