Ефектът на моралното оправдание – трик на мозъка, който ни убеждава, че можем да направим това, което искаме

Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни дава зелена светлина да правим каквото поискаме.

Дори самата мисъл, че правим нещо добро, може да ни послужи като оправдание да се поддадем на импулсивните си желания. Психолозите наричат това явление „ефект на моралното оправдание“.

Точно той е едно възможно обяснение защо най-големите обществени авторитети – свещеник, политик, защитаващ семейните ценности, или прокурор, борещ се с корупцията – са способни да оправдаят пред себе си толкова сериозни прегрешения.

Примерите са много: телевизионен проповедник, който спи със секретарката си; консервативен финансист, който ремонтира къщата си с обществени средства; или полицай, който използва неоправдано сила срещу неоказващ съпротива престъпник. Повечето хора не се замислят за първичните си пориви, когато се чувстват уверени в добродетелността си. В този смисъл, може би общественото положение на някои високопоставени личности постоянно им напомня, че са много добродетелни.

А какво са предизвикателствата за волята, ако не борба между добродетел и порок? Всяко нещо, на което прикачваме морална стойност, става податливо на моралното оправдание. Ако си внушим, че сме „добри“, когато спортуваме, и „лоши“, когато мързелуваме, има по-голяма вероятност да пропуснем утрешната тренировка, след като днес сме се потрудили добре. Ако възприемаме работата по важен проект за „добро“, а отлагането ѝ – за „лошо“, е доста по-вероятно да се размотаваме целия следобед, ако сутринта сме отбелязали сериозен напредък. Най-просто казано: когато имаме противоречиви желания, чувството, че сме били добри, ни осигурява извинение да бъдем и малко лоши.

Когато психолозите изследват оправданието, с което се отдаваме на пороците си, анкетираните съобщават, че правят избор, върху който имат пълен контрол. Освен това не изпитват вина. Напротив, чувстват се горди, че са си заслужили наградата. И главното основание, което изтъкват, е: „Бях толкова добър. Заслужавам да се поглезя малко“. Това чувство, че имаме право на заслужена награда, доста често става причина за провалите ни. Тъй като възприемаме задоволяването на слабостите си като най-подходящата награда за своята добродетелност, ние забравяме истинските си цели и лесно се поддаваме на изкушението.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА "ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА" ОТ КЕЛИ МАКГОНИГЪЛ

Най-лошата страна на моралното оправдание не е в съмнителната му логика; проблемът е как то ни кара да действаме срещу интересите си, как ни убеждава, че вредното ни поведение – нарушаването на диетата, разклащането на личния бюджет или „открадването“ на още една цигара – е „награда“. Звучи безумно, но това е невероятно успешен трик на мозъка, който ни убеждава, че трябва да направим това, което искаме.

За да не попаднете в капана на моралното оправдание, е важно да разграничите истинските морални дилеми от това, което просто е трудно. Укриването на данъци и изневярата са неморални неща, но нарушаването на диетата не е смъртен грях, нали така? И все пак повечето хора възприемат всички форми на самоконтрол – нарушаването на диетата, спането до късно или просрочването на кредита – като някакво мерило за това дали са добри или лоши. Само че никое от тези неща не е определящо за греха или добродетелността. Когато мислим за предизвикателствата на волята си от морална гледна точка, ние се разсейваме с морални преценки за себе си и забравяме как тези предизвикателства ще ни помогнат да постигнем онова, което искаме.

ЕФЕКТЪТ НА ОРЕОЛА

Друга форма на моралното оправдание е така нареченият халоефект (ефект на ореола) – нещо „добродетелно“ създава ореол около изкушението и ни дава основание да му се поддадем. С други думи, убеждаваме себе си, че това, което искаме, не е толкова лошо.

Представете си, че сте в супермаркета и купувате продукти за почивните дни. Подминавате щанда за здравословни храни и попадате при фризерите, където ви посреща невероятна промоция. Един истински ангел – момиче от плът и кръв, не плод на тийнейджърските ви фантазии – държи табличка с апетитни хапки, които ви предлага да опитате. Златистото сияние от косата ѝ озарява купчинка миникренвиршчета. От цялото ѝ същество сякаш струи божествена музика. „Пробвайте“ – кани ви ангелът. Поглеждате хапките и си представяте колко наситени мазнини, нитрити и холестерол съдържат. Знаете, че тези кренвирши са вредни за здравето ви, но възможно ли е такова ангелче да ви подмами към нещо лошо? Може би само една хапка…

Честито! Току-що се запознахте с ефекта на ореола и му се поддадохте. Тази форма на моралното оправдание търси всевъзможни причини да кажете „да“ на изкушението. Когато искаме да си угодим, ние сме готови да приемем всеки намек за добродетелност като оправдание за постъпката си.

Ако искате примери, просто отидете в някой ресторант. Изследванията показват, че хората, които избират основно ястие, рекламирано в менюто като здравословно, са по-склонни да си поръчат нездравословни напитки, гарнитура или десерт. Въпреки че целта им е да се хранят правилно, в крайна сметка те поглъщат повече калории, отколкото тези, които започват с обикновен ордьовър.

Диетолозите го наричат здравословен ореол. Толкова хубаво ни става, че сме поръчали нещо здравословно, че цялата ни лакомия след това изглежда съвсем приемливо. Освен това възприемаме добрия избор като неутрализатор на лошия, в някои случаи – буквално.

Учените са установили, че когато един хамбургер е в комбинация със зелена салата, хората го възприемат като по-малко калоричен в сравнение със същия сандвич, сервиран самостоятелно. Това противоречи на всякакъв здрав разум, освен ако не вярвате, че прибавена към дадено ястие, марулята магически намалява калоричността му. (Всъщност, като наблюдавам какво поръчват хората по заведенията, явно много от тях виждат такъв ефект в диетичната кола.)

Обяснението е, че салатата замъглява правилната ни преценка и създава усещането, че ядем нещо здравословно. Листата от маруля хвърлят „здравословен ореол“ около хамбургера и ни карат да подценим истинската му „стойност“. Оказва се, че спазващите диета (а те би трябвало да знаят калорийното съдържание на храните) са по-податливи на халоефекта, като занижават преценката си със 100 калории, ако са поръчали и салата.

Халоефектът се проявява винаги, когато едно изкушение  се комбинира с нещо добродетелно. Например хора, които купуват шоколад в рамките на дарителска кампания, са склонни да изядат повече от него като награда за доброто си дело. Щедростта озарява с ореол сладкото изкушение и благодетелите си похапват на воля без никакви угризения. Когато намерят добра оферта, пристрастените към търсене на намаления са склонни да се възнаградят за спестените пари, като изхарчат повече, отколкото са планирали, а хората, обичащи да правят подаръци, може да се почувстват толкова щедри, че да решат, че и те заслужават подарък. (Това може би обяснява защо дамските обувки и дрехи имат най-голям дял в празничното пазаруване.)

ВЪЛШЕБНИТЕ ДУМИЧКИ „БЕЗ МАЗНИНИ“ ИЛИ „БИО“

Проблемът тук е, че когато мислим за храната или покупките от гледна точка на „добро“ и „зло“, допускаме доброто чувство да замъгли здравия разум. Това позволява на ресторантите и магазините да добавят 1% добродетел към 99% грях и да ни накарат да се чувстваме удовлетворени от себе си, въпреки че по този начин саботират дългосрочните ни цели. Тъй като вече сме се сблъскали с конфликта на целите си (Здраве! Не, удоволствие!), ние с готовност участваме в този фарс.

Истерията по здравословните бисквити „Снак уелс“ през 1992 г. е отличен пример за този вид морално оправдание. Когато хората на диета видеха надписа „Без мазнини!“ на опаковката, това като че ли заличаваше всички грехове на дяволските шоколадови изкушения вътре. Борещите се с килограмите, противно на всякаква логика, поглъщаха цели кутии от тези лакомства с високо съдържание на захар, сякаш заслепени от ярката светлина на ореола „Без мазнини!“. (Добре де, ще си призная: и аз бях една от тях.)

В наши дни рекламата „без мазнини“ може и да няма чак такъв ефект върху изтормозените гладуващи за здраве, но хората все още не са поумнели. Последните изследвания показват, че ние просто търсим нови магически думи. Вярваме, че бисквитките „Орео“, рекламирани като „био“, са по-малко калорични от обикновените и могат да се ядат спокойно всеки ден. Да го наречем „зелено сияние“ – консумирането на био храни е не само здравословно, но и полезно за планетата.

Екосъобразността на бисквитите сякаш изкупва калорийните им грехове. Колкото по-загрижен за околната среда е човек, толкова повече подценява калориите в органичните храни и одобрява ежедневното им консумиране – досущ като хората, които под влияние на здравословния ореол добавят салата към хамбургера си. Колкото повече ценим определено добро качество, толкова по-малко си даваме сметка как прекаляването с „добрите“ неща подкопава дългосрочните ни цели.

Откъс от книгата ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА на д-р Кели Макгонигъл, издателство Гнездото

Ако фразите "Нямам воля" и "Стресът ме убива" тровят живота ви, книгите на д-р Кели Макгонигъл са за вас! Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!