Две разтърсващи истории, които показват мощната лечебна сила на надеждата и оптимизма

Две разтърсващи истории, които показват мощната лечебна сила на надеждата и оптимизма

4 януари 2023

 

1. ИСТОРИЯТА НА ДЖО

 

Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в четвърти стадий. Джо никога не беше виждал баща си и посредата на агресивната химиотерапия му написа писмо, в което му обясняваше колко е болен и го умоляваше да дойде до Флорида, за да се срещнат.

 

Майката знаеше адреса на бащата и обеща на Джо да изпрати писмото. За огромна радост на момчето, той отговори и му обеща да дойде в болницата. Баща и син щяха да се видят за първи път в живота си.

 

Момчето с нетърпение очакваше срещата, въпреки че ракът не реагираше добре на терапията, а тялото му отслабваше все повече. Но Джо беше оптимист. Той вярваше, че ще се излекува и през останалата част от дългия си живот ще успее да опознае баща си. Точно както беше мечтал от малък.

 

В един момент органите на Джо започнаха да отказват и всички бяхме сигурни, че краят наближава. Затова майката позвъни на бащата и му каза, че трябва да побърза. Същата вечер Джо разбра, че баща му си е купил билет за самолета и ще дойде през седмицата. На следващата сутрин състоянието на момчето се бе подобрило значително, а то се разхождаше из отделението и развълнувано разказваше на сестрите за предстоящото посещение на баща си.

 

Срещата трябваше да се състои в неделя. През цялата седмица Джо рисува картини за баща си, писа разни истории и упражнява една песен, която да му изпее. Бяхме изумени от огромната жизненост и енергия на момчето.

 

 

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА "ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА" ОТ Д-Р ЛИСА РАНКИН

 

 

В петък през нощта Джо вече беше толкова превъзбуден, че не можеше да спи и се наложи да му назначат хапче за сън, за да не е напълно изтощен за важната среща. В неделя сутринта той помоли да го пуснат да отиде на летището, за да може да посрещне баща си в момента, в който слезе от самолета.

 

Заради системите не му позволиха да напусне болницата, но все пак го сложиха в инвалидна количка с прикрепена за нея система и го изведоха в предния двор на болницата. Момчето стоеше пред сградата заедно с майка си и се взираше за таксито, което щеше да доведе баща му.

 

Самолетът трябваше да кацне в два часа и тъй като летището не беше далече, се очакваше бащата на Джо да пристигне в болницата не по-късно от три и половина. Но този час мина. Джо чакаше. И чакаше. И чакаше. А баща му така и не идваше. Майката се обади по телефона, но никой не вдигна. Джо остави няколко съобщения, но никой не му отговори.

 

В този ден бях на работа и от време на време проверявах как е Джо, който настояваше, че самолетът на баща му е закъснял или че е имало голямо задръстване по пътя към болницата.

 

Но майка му вече знаеше истината – самолетът беше пристигнал по разписание. Тя се опитваше да обясни на детето, че баща му е не особено зрял човек и не е наясно как трябва да се държи един истински баща, но Джо не искаше да слуша подобни обяснения. Той беше напълно убеден, че баща му ще дойде. Нищо не беше в състояние да го разколебае.

 

В 11 вечерта, осем часа след очакваното пристигане на бащата, майката на Джо най-после успя да го убеди да се върне в стаята. Видях инвалидната количка, с която прибираха Джо в стаята му, и се наведох да го прегърна в коридора. Тогава той се разплака и ми каза, че баща му го е излъгал.

 

Цялото отделение – аз, сестрите и майката на Джо – се просълзихме, докато гледахме как слабото му телце се тресе от ридания. Някъде около полунощ Джо най-после заспа.

 

Приблизително пет часа по-късно, докато все още бях в спешното отделение, по уредбата над главата си чух: „Деветдесет и девет, доктор Харт!“.

 

Това беше паролата ни, че животът на някой от пациентите е в непосредствена опасност. Някой умираше. И като студент по медицина при такова повикване бях длъжна да присъствам. Позвъних на оператора, за да разбера номера на стаята, за която се отнасяше кода.

 

Сърцето ми спря, когато осъзнах, че това е стаята на Джо.

 

Макар предишната нощ да беше добре, Джо изведнъж беше спрял да диша. Всички опити да го реанимираме се оказаха напразни. Бащата така и не дойде. Не дойде дори и след като майката с огромно нежелание го покани на погребението.

 

Ето това е мощният ефект на оптимизма. Може да се каже, че надеждата бе поддържала живота на Джо.

 

 

 

 

2. ИСТОРИЯТА НА МАРИЯ

 

Но ако тази история за излъганата надежда имаше тъжен край, историята на Мария е различна.

 

Мария е на осем години, когато ѝ поставят диагноза левкемия. Назначават ѝ високи дози химиотерапия, а след това трансплантация на костен мозък. Оказва се обаче, че няма подходящ донор. Тогава родителите на Мария вземат радикалното решение да заченат бебе, с надеждата, че това братче или сестриче ще бъде подходящият донор.

 

Докато майката е бременна, лекуват Мария с ниски дози химиотерапия, което според лекарите няма да я излекува, но ще държи болестта под контрол. Целта е да я поддържат жива до раждането на бебето, когато ще може да се вземе кръв от пъпната връв и ако се окаже, че има съвместимост, да бъде използвана при трансплантацията.

 

Мария, която от малка иска братче или сестриче, е изключително щастлива, когато разбира, че майка ѝ е бременна. И макар че е изтощена от химиотерапията, тя има висок дух и непрекъснато разказва на сестрите, че ракът ще си отиде, за да може тя да бъде добра кака. Разбира се, сестрите кимат в знак на съгласие, за да не ѝ отнемат надеждата и оптимизма, но изследванията на кръвта показват, че ракът съвсем не си е отишъл.

 

Мария понася химиотерапията добре и след няколко месеца, за най-голяма изненада на лекарите, кръвните ѝ проби започват значително да се подобряват – нещо, което никой не очаква предвид ниските дози химиотерапия, с които е лекувана.

 

Когато бебето се ражда, Мария е там – екипирана така, че крехкото ѝ телце да не бъде изложено на инфекция. Всички в родилната зала са дълбоко трогнати, когато тя взема новородената си сестричка на ръце.

 

За съжаление, кръвта, взета от пъпната връв по време на раждането, се оказва несъвместима с тази на Мария. Родителите са напълно отчаяни. Но Мария ги успокоява и им казва да не се тревожат, защото ракът си е отишъл и тя така или иначе вече не се нуждае от тази трансплантация.

 

Онколозите скептично клатят глави. Не е възможно, казват те. Дозите химиотерапия, които е получавала Мария, са недостатъчни, за да доведат до излекуване.

 

Оказва се обаче, че Мария е права. При следващите изследвания става ясно, че от рака няма и следа. Вероятно някои ще твърдят, че ниските дози химиотерапия са я излекували. Но аз дълбоко вярвам, че отговорни за оздравяването ѝ са надеждата и оптимизмът.

 

 

Откъс от книгата ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА от д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото

 

 


 

 


Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни дава зелена светлина да правим каквото поискаме.

прочети още

Необузданият страх може не само да ви разболее. Той може да ви накара непрекъснато да търсите медицинска помощ и съответно да получите твърде много и ненужни лекарства и терапии.

прочети още

Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе не само до превръщането на лечението в бизнес, който няма нищо общо с понятието „здраве“, но и до развитието на множество усложнения...

прочети още

По принцип няма нищо лошо да изразяваш загриженост за проблемите на планетата. Но не е в реда на нещата да надценяваш собствената си компетентност по тези въпроси, когато дори не можеш да се насилиш да станеш от леглото.

прочети още

Надписът „не съдържа глутен“ е станал толкова привлекателен, че напоследък започнаха да го слагат върху опаковките на продукти, които поначало никога не са съдържали глутен. Безглутенов ориз, безглутенова царевица, даже безглутенова вода.

прочети още

Над седемдесет романа, милиарди продадени книги, милиони хора по целия свят, влюбени в нейните заплетени мистерии, и живот, по-интересен от приключенски филм…

прочети още

Малко са нещата, които можем да си представим, изпушим или инжектираме, предизвикващи по-силно пристрастяване от информационните технологии. Нашите модерни, високотехнологични устройства ни държат в плен и ни карат...

прочети още

Това се случило в една тропическа страна. Младо момиче се омъжило, но много скоро след сватбата отишло при майка си и се оплакало: – Нещо не вървят нещата с моя мъж.

прочети още

Пълната картина на човешкия отговор на стреса се оказва много по-сложна от реакцията "бий се или бягай". Както и самият човек, този отговор на организма е еволюирал, за да се приспособи по-добре към света, в който живеем сега.

прочети още

Кога и къде трябва да спрем? Ако една нищожно малка групичка хора прецени, макар и хипотетично, че едни или други думи съдържат обиден оттенък, какво следва тогава? До безкрайност ли ще продължим да забраняваме думи?

прочети още

Всеки от нас притежава огромна сила. Сила, която може да промени света. Просто трябва да го пожелаем и да вложим сърце и душа. Дали ще служим на Доброто или на Злото, зависи само от нас...

прочети още

Живял някога един тъжен и нещастен цар. Той имал слуга, който бил пълна негова противоположност – винаги бил весел, жизнерадостен и доволен от живота. Всяка сутрин, когато носел закуската в покоите на своя господар...

прочети още

Когато съм се родил, Господ е дал в ръцете на моя ангел хранител златна чаша с две дръжки и му казал: „Дръж здраво тази чаша! Течността в нея е неговият живот и сега е пълна догоре. Когато и последната капка изтече...

прочети още

В Гърция има един остров, където хората доживяват до столетна възраст, работят и продължават да се радват на живота. И това не е единственото чудо, случващо се на остров Икария.

прочети още

Родителите станаха силно чувствителни към краткосрочното емоционално страдание на децата си и в същото време страхът, че може да им навредят, нарасна болезнено и стана вреден. Вероятно ще възразите...

прочети още

Много хора имат проблеми със стомаха поради стрес. И наистина, точно стресовите ситуации, активирайки парасимпатиковата нервна система, предизвикват промени в лигавицата на стомаха, които се наричат „гастрит“ и...

прочети още

За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото.

прочети още

Оказва се, че самотата може да бъде по-вредна за здравето ви от цигарите, а принадлежността към общност, която ви подкрепя, може да увеличи продължителността на живота ви. Не вярвате ли?

прочети още

Всеки, който е имал по-продължителна връзка, знае, че дреболии като оставянето на пастата за зъби отворена или сърбането на кафето сутрин могат да ни вкарат в омагьосания кръг на погрешни проекции и негативни заключения.

прочети още

Здравите жени не искат момчета. Те искат мъже. Те се нуждаят от партньор, с когото да се състезават, с когото да влизат в двубой. Ако са силни, те искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен.

прочети още

Всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. И ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги. За това разказва стара тибетска легенда…

прочети още

Две жени седят в открито кафене и отпиват горещо кафе. Кара изглежда посърнала. А Лиса e толкова жизнена. Хронологически двете са на една и съща възраст. Но биологически Кара е с десетилетия по-възрастна. Каква е тайната?

прочети още

Те не са супергерои, но са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота.

прочети още

Глутенът е протеин, а не въглехидрат. Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Това е протеин, който...

прочети още

Само с една приемаща, открита и широкоскроена нагласа можем леко да се отдалечим от мислите и емоциите си, да ги „пуснем“ и да се откачим от миналите преживявания...

прочети още

Как градим живота си? Дали изборите, които правим днес, не определят мястото, на което ще се намираме утре?

прочети още

Един човек живеел в красива къща със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Той бил позитивен и винаги усмихнат...

прочети още

Много от вас вероятно си мислят, че пиенето на сокове всъщност не звучи толкова зле. Една от причините е, че плодовите сокове имат фантастичен вкус, течност...

прочети още

Всеки се бори по някакъв начин с изкушенията и пристрастеностите си, но това не са индивидуални слабости и несъвършенства – те са характерни за всеки ..

прочети още

В един топъл пролетен ден от небето се изсипал внезапен дъжд. Силен дъжд, който бързо прогонил хората от улиците. Но двама души все още стояли под дъжда...

прочети още

Приятно ми е да ви се представя, аз съм Иван и съм просто един бездомник, който живее на улицата и се храни от подаянията ви. Сам съм. Нямам родители,..

прочети още

Всеки от нас е чувал и разказвал с удивление за невероятен случай, в който някой се е излекувал от рак и после е живял двайсет години в чудесно здраве...

прочети още

Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, коя..

прочети още

Артериалната хипертония – високо кръвно налягане – създава много неблагоприятни условия за храненето на клетките. Организмът знае това и всячески...

прочети още

Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА“ , която слага пръст в раните...

прочети още

Никой не е роден жесток, с идеята да върши зло. Но заради определени обстоятелства сега той не ме харесва и ме е ударил. Може би моето поведение или отношение, или дори изражението...

прочети още

Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована...

прочети още