13 неща, които психически силните родители не правят | Ейми Морин

РЕВЮ:

 

Като личност с изявен интерес в областта на психологията, бих могла да споделя, че „13 неща, които психически силните родители не правят” на Ейми Морин представлява един пътеводител в преплетения свят на взаимоотношенията между деца и родители. Тя е не просто ключ към преоткриването на възпитателния процес, а споделеност на личен житейски опит, което я прави още по-реалистична и приложима.

 

Именно трудностите, пред които е била изправена самата авторка, са били предлог за достигането до тези общовалидни истини, с които всеки настоящ или бъдещ родител би следвало да се запознае. Възхитително е как от една благородна кауза като приемното родителство се достига до идеята за осиновяване и подпомагане на деца в нужда с цел да им се даде по-висок шанс за развитие и реализация в живота. Писателката е дала воля на хуманността над ежедневните тревоги и не се е отказала от решението си да приюти и създаде благоприятна среда за малчугани, оставени на произвола на съдбата и институциите. Това ни учи, че въпреки трагичните и неочаквани обстоятелства, които понякога ни връхлитат, не трябва да забравяме човечността си. А също така и не бива да търсим възвръщаемост или показност на добрините, които правим за околните.

 

Има няколко основни стожера в отглеждането на едно малко създание. На първо място трябва да се уверим в собствените си добродетели и примера, който ще дадем посредством нашето поведение. Във всекидневието човек постоянно тества и преоткрива себе си, влизайки в различни социални роли. Това се случва поради редица фактори, но най-вече тъй като ние се водим спрямо заобикалящата ни среда. Да се впишеш в ролята на родител може да бъде голямо предизвикателство. Не всеки има качествата или е готов да бъде такъв. След като сме се уверили, че сме себеактуализиращи се личности с отворено съзнание, възприемчиво и податливо на промени, тогава сме готови да пристъпим към процеса на комуникация и възпитание с нашата мини версия, подготвяйки я за израстването ѝ в живота. В книгата се описва един балансиран модел на отглеждане на детето, чрез който да го оставим да развие собствена гледна точка за света, но същевременно и да поставим граници, където е необходимо.

 

„Има си основателна причина децата да не могат да гласуват, да шофират или да спрат да ходят на училище преди определена възраст – на тях им липсват уменията да взимат сериозни житейски решения. Детството е тяхната възможност да се научат да правят добър избор.”

 

Освен всичко, тези 380 страници представляват и ориентир за всеки кандидат-възпитател или работещ в тази насока да изпита собствения си лимит и да открие каква сфера от възгледите си е склонен да пренастрои.

 

„Като се въздържате от 13-те неща, които психически силните родители не правят, вие ще дадете на детето си възможности да тренира психическите си мускули, което на свой ред ще му помогне да става все по-силно. С отказването от лошите родителски навици самите вие ще станете по-съобразителни и ще учите детето си на нужните умения, влагайки по-малко усилия.”

 

Автор на текста: Мая Петкова