10 признака, че имате твърде много стрес хормони

"Хората изразходват огромно количество енергия и организират целия си живот така, че да избягат от своите най-големи страхове. Но страхът може да бъде вестителят, който ви събужда и ви съобщава какво точно трябва да излекувате в живота си." д-р Лиса Ранкин

Повечето хора сме обзети от страх и той е водещ в живота ни, поемайки кормилото на повечето ни решения. Но най-забавното е, че ние дори не го осъзнаваме.

Това отчасти се обяснява с факта, че в нашата култура е прието страхът, както и много други емоции да се маскират. Думата „стрес“ се отнася по-скоро към физическите реакции, отколкото към емоциите, и ние сме по-склонни да признаем, че ни измъчва стресът, а не тревожността, безпокойството и страховете.

За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА "ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА" ОТ Д-Р ЛИСА РАНКИН

Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.

Не само ракът, сърдечните и хроничните заболявания се влияят от емоционалния стрес. Когато е подложено на постоянен стрес, тялото отначало започва да шепне, преди да изкрещи. Стресът често се проявява чрез доста по-безобидни на пръв пог­лед физически симптоми, като болки в гърба, главоболие, напрежение в очите, безсъние, умора, замаяност, проблеми с апетита и стомашно неразположение. Обърнете внимание на симптомите, изброени по-долу.

Всички те са потенциални странични ефекти от хронични, повтарящи се реакции на стрес и сигнализират за опасност от възникване на по-сериозни болести.

10 ПРИЗНАКА, ЧЕ ИМАТЕ ТВЪРДЕ МНОГО СТРЕС ХОРМОНИ:

1. Не спите добре.

Обикновено нивата на кортизол през нощта спадат, което позволява на тялото да се отпусне и да се презареди. Но ако съдържанието на този хормон в кръвта ви е твърде високо, може да забележите, че дори през целия ден да сте се чувствали уморени, точно когато стане време за лягане, сякаш се изпълвате с нови сили. А после се въртите цяла нощ и като резултат на следващия ден отново се чувствате уморени. Учените предполагат, че високите нива на адренокортикотропен хормона и кортизола понижават нивата на мелатонин през нощта и по този начин предизвикват безсъние.

2. Дори когато спите добре, през деня сте уморени.

Не само безсънието причинява постоянна умора. С течение на времето високите нива на кортизол изтощават надбъбречните жлези и това може да доведе до така наречения „синдром на надбъбречната умора“ – състояние, свързано със стреса, което рядко се признава от конвенционалната медицина. Хроничният стрес може да доведе до постоянно усещане за изтощение, дори при достатъчно часове сън.

3. Качвате килограми, особено в областта на корема, дори при правилно хранене и редовни физически упражнения.

Кортизолът спомага за увеличаване на мастните натрупвания в областта на корема и талията дори когато живеете „правилно“, а също и за повишаване нивото на кръвната захар, подлагайки ви на риск от диабет. След това високото съдържание на глюкоза в кръвта довежда до усилено производство на инсулин, което от своя страна понижава кръвната захар и изведнъж – да, познахте! – се появява неудържимо желание за пастички и еклери. Стимулирането на симпатиковата нервна система може също да подтикне стомаха да отделя хормона грелин, който ви кара да се чувствате гладни. Това води до натрупване на излишни килограми, особено ако сте свикнали да туширате негативните емоции с ядене.

4. Податливи сте на простудни заболявания и други инфекции.

Кортизолът изважда от строя естествените механизми на тялото за самовъзстановяване, което означава, че имунната система, така перфектно създадена да ви брани от болес­ти и вируси, работи неефективно и вие ставате уязвими за всеки патоген, който срещнете.

5. Усещате замаяност без основателни причини.

Стресът може да се прояви под формата на инцидентно замайване или дори хроничен световъртеж в повечето случаи като отговор на промените във вегетативната нервна система, предизвиквани от стрес реакциите.39 Промените в някои жизнени показатели, особено по отношение на дишането, могат да доведат до хипервентилация, което влияе на алкално-киселинния баланс в организма и се отразява на реакциите на нервната система за баланс и координация.

6. Често имате болки в гърба и/или главоболие.

Когато нивата на кортизол се задържат високи дълго време, надбъбречните жлези започват да се изчерпват. Това повишава нивото на пролактин и тялото става по-чувствително на мускулни болки и болки в гърба. Излишъкът от кортизол също така прави мозъка свръхчувствителен към болка, така че и най-малкото раздразнение може да възбуди нервните окончания и да предизвика главоболие.

7. Сексуалното ви желание изчезва.

Имайте предвид, че кортизолът е чиста „антивиагра“. Когато хормоните на стреса достигнат много високо ниво, пада нивото на половите хормоните, които влияят на либидото. И тогава… знаете какво следва.

8. Имате стомашни проблеми.

Стомашно-чревният тракт е много чувствителен към хормоните на стреса. Стомашно-чревните проблеми, като гадене, киселини, спазми и диария, обикновено се свързват с по-голямото количество адренокортикотропен хормон, който се отделя по време на стрес реакцията – стомахът започва да работи по-неефективно, което се придружава от коремни болки и спазми. Киселините възникват не само поради повишеното съдържание на стомашна киселина, но и от това, че активирането на симпатиковата нервна система понижава прага на стомашната болка, киселините водят до по-силна болка и се увеличава вероятността от развиване на язва.41 Реакцията на стрес също така ограничава способността на стомаха да се разширява, което от своя страна стимулира контракциите на мускулите на дебелото черво, а това може да доведе до диария и чревни колики.

9. Усещате напрегнатост и тревожност.

Кортизолът и адреналинът може да доведат до треперене на крайниците, нервен стомах, усещане за паника, дори параноя.

10. Постоянно сте в лошо настроение.

Високите нива на кортизол потискат производството на серотонин, от което се понижава настроението и изпитвате чувства на тъга. С времето може дори да се развие депресия.

Има доказателства за това, че нашите мисли и чувства по отношение на стреса до голяма степен оказват влияние на начина, по който стресът засяга физиологията ни. На ежегодната конференция на ТED здравният психолог д-р Кели Макгонигъл, автор на книгата „Инстинктът на волята“, съобщава, че според едно проучване при хора, преживели множество стресиращи ситуации в предшестващата година, вероятността от настъпване на смърт е с 43% по-висока – но това се отнася само за онези, които са убедени във вредата, която стресът нанася на тяхното здраве.

Оказва се, че на практика хората, които въпреки че многократно са били подложени на стрес, не са го смятали за нещо фатално и опасно, са изложени на същия риск от смърт като онези, които рядко изпитват стрес – нещо повече, те са били най-малко застрашени от смърт в сравнение с всички участници в проучването!

С други думи, не самите стресови събития ни разболяват и ни карат да се чувстваме нещастни, а отношението ни и историите, които си измисляме за тези събития.

Мислите ни се превръщат в негативни убеждения, а те предизвикват непрекъснато повтарящи се реакции на стрес. Така се вкарваме в капана на отчаянието и осезателно намаляваме продължителността на живота си.

Така че разболяват ни не самите стресови фактори, а нашите мисли и убеждения. Не бива да се забравя, че те имат могъщ ефект върху тялото. В светлината на тези данни, нека да формулираме страха като нещо, което може да ни пробуди, да ни помогне да израснем и дори да ни послужи като средство за оцеляване. За този особено важен аспект на изцелението от страха ще поговорим в третата част на тази книга.

откъс от книгата „ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА“ от д-р Лиса Ранкин, автор на бестселъра „ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА“